четвъртък, 23 август 2012 г.

Кавър или импровизация на Междучасие на Васил Найденов

 http://www.uvioo.com/video?m=mowerr87&so=yt&v=Qca-H8NU_A8

Ето това е моето изпълнение на тази доста популярна песничка в детските ми години. Очакавайте табса скоро.


Васил Найденов е български естраден изпълнител, композитор и създател на текстове за песни.
Роден на 3 септември 1950 г.[1] Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Звездата му изгрява през 1979, когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а песента из филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“. Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 е в „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор — Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“. През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: на фестивала „Златният Орфей“ Втора награда е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда — на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русевпечели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още две негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ — „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ — пак по музика на Тончо Русев — „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983. Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1981), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ вХавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“. Най-многобраойни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър (при гостуването ѝ в България). Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995.

Нещо като импровизация и кавър на Хиляди слънца на Орхана Мурад

 http://adf.ly/CBEYc

Ето това е изпълнението ми дано ви хареса скоро ще кача таблитурите и акордите.



Орхан Мурад Ходжа е български музикален изпълнител и продуцент от турски произход. Той е сляп по рождение. Завършва средното си образование в училище за деца с нарушено зрение - София, а след това Държавната консерватория в София. Според професор Манол Тодоров е бил от най-добрите студенти. [1] След дипломирането си Орхан Мурад пее по сватби и заведения. От съпругата си Шенай има дъщеря Сузан. Създател и вокалист на рок група Лотос, известни с парчето "Искам да съм негър щата Алабама". През 2000 г. песента "Отиваш си" по музика на Орхан Мурад печели Първа награда на конкурса "Тракия фолк 2000".

Кавър или импровизация на Не сме светци на Борис Солтарииски и Аксиния

 http://www.uvioo.com/video?m=mowerr87&so=yt&v=da-JgC43hK4

Това е кавъра или импровизацията и на двете бие. Иначе песента е по аранжимент на майстрото и е доста добра поне за нашите стандарти. Скоро ще кача и табовете на песента както и разлагането на акордите поне както го правя аз.


Борис Солтарииски.
Роден е във Враца на 26 февруари 1982 г. До тригодишна възраст е живял във Враца. През 1985 г. родителите му се местят в София. Има по-голям брат.
Детската му мечта е да стане Терминатор 2, но в същото време винаги е искал да се занимава с музика. Завършва средното си образование в колеж по мениджмънт „Братя Миладинови“ София.
Занимава се с музика от 12-годишна възраст. На 15 години тръгва на уроци по пеене. Висшето си образование завършва в ДМА „Панчо Владигеров“ с профил поп и джаз пеене. Дипломира се през 2007 г.

Група „Хазарт“ [редактиране]

През лятото на 1999 г. в София, Борис Солтарийски (вокали), Драгомир Мънзов (китара/вокали), Мартин Стефанов (бас) и Фабрицио Паризи (ударни) създават група „Хазарт“. Дебютната им авторска песен е „Повярвай ми“, която веднага се завърта по радиостанциите в България.
През 2000 г. Мартин Стефанов е заменен от Михаил Ковачев. По това време групата започва работа по своя дебютен албум, който е окончателно готов през пролетта на2001 г. Албумът е озаглавен „Хазарт“, а най-популярните песни в него са „Тясно“, „Нека“ и „Докога?“. През лятото на същата година „Хазарт“ представят албума си с участия в над двадесет града в страната, както и с концерт в Сърбия съвместно с група „Сигнал“.
През есента на 2001 г. „Хазарт“ обявяват конкурс за нов барабанист. Новото попълнение е Емилиян Драганов, с който стартират записите по втория си албум. Първият сингъл от него е кавърверсията на песента на Сигнал „Скъп спомен мой“.



Аксиния Бойкова Ченкова е родена на 20.09 в град Свищов. Започва да се занимава с музика през 2000г., посещавайки музикална школа в родният си град. Популярността си добива в първото българско музикално риалити "Стар Академи". Тя е първата, която напуска шоуто, но и една от най-успелите участнички във формата.
Пилотният й сингъл и видео клип "Да те обича като мен" се завърта по всички родни телевизии и радиа. Следват го "Аз знам", “Baby” и “Пепеляшка от града”. Тя печели награди от големите музикални фестивали у нас. Гордее се с наградата си от предаването “Хит минус едно”, но най-голямата й гордост е участието й в полуфинала на “Евровизия”.
Знойната красавица реши да развива кариера по холивудски и направи еротична фотосесия за списанията Playboy и FHM. После й хареса й продължи със стрийп фотосесия за сп. Beauty. Вероятно засиленият интерес от страна на мъжките списания към нея я кара да си сложи силикон и да избере дълбоките и предизвикателни деколтета като част от цялостния си стайлинг. Въпреки това тя не е типична силиконова красавица и успява да съчетае музикалната си кариера и с телевизионна. Като музикален редактор в телевизия MSAT се прочу с това, че отказа да пуска попфолк. В MSAT Аксиния работеше и към редакция “Новини”. Аксиния беше и първата водеща на предаването „ЕвроБГвизия” по БНТ.
При гостуване в предаването на Венета Райкова "Горещо", палавата певица разкри пикантни подробности от сексуалния си живот. Тя призна, че е участвала в тройка и че това било подарък за гаджето й. Явно обаче този експеримент не е помогнал много за връзката им, тъй като от известно време Аксиния упорито твърди, че е сама.

Кавър или импровизация на Две следи на Шурците.



Две следи.
Това е музикална импровизация на песента Две следи на група Щурците.  Не съм професионалем музикант а слухар да уточня, стремя се да правя нещо подобно на изпълненията на велики Игор Престяков но на български песни. Ако не сте го чували ето две негови изпълнения от които ще ви спре дъха направо.
http://www.uvioo.com/video?m=mowerr87&so=yt&v=SeLfVDcWICM

 http://www.uvioo.com/video?m=mowerr87&so=yt&v=BxDClmDthoQ
А това е моето изпълнение на Две следи . Скоро ще кача таблитурите.

http://www.uvioo.com/video?m=mowerr87&so=yt&v=N7QX_NoqMjs


Група Щурците е създадена в София през 1967. Първоначално, през онази есен, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 осъществяват и първите си записи — няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „Shadows“. Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения, четиримата млади музиканти се спират на Щурците. През 1967 групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание — песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет "Димов") е удостоена с първа награда във фестивала „Златния Орфей“ и е обявена за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. Следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“ „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.
Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 80-те. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете на песните са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали, като през последните години момчетата и момичетата, които възторжено ги аплодират, не биха могли да имат спомени за началото, поради простата причина, че по онова време още не са били родени.